По-голямата част от грижите за дърветата са свързани с катерене. Само някои от дейностите могат да се извършват от земята. За останалите е необходимо да сме горе, в клоните. Катеренето по дърветата е специфична дейност, твърде опасна и донякъде различаваща се от катеренето по скали и спускането в пещери. Целта при алпинизма е човек да изкатери някоя скала или планина, а след това да слезе. Целта при спелеологията е човек да се спусне в дадена пещера, а след това да се изкачи обратно, за да излезе. И при двата спорта се използват въжета. И при двата спорта се разчита, както на личните умения на алпиниста и пещерняка, така и на специфичните техники, уреди и приспособления, някои от които са предназначени за изкачване, а други за спускане по осигурителното въже.
При работа по дърветата е по-различно. Тук ние работим в самата корона на дървото и поради това възниква необходимостта непрекъснато да се движим нагоре и надолу, наляво и надясно в пространството, т.е. често и бързо да сменяме изкачването със спускане, понякога по няколко пъти в минута. Уредите, използвани в алпинизма и спелеологията са строго специализирани. Те много помагат и при арборизма, но не са достатъчни, а често се оказват несъвършени. Те са предназначени или само за спускане, или само за изкачване, или пък служат за блокиране на движението при евентуално падане.
При арборизма са необходими и се използват техники и приспособления, които са подходящи за движение и в двете посоки – както нагоре, така и надолу. Често това се прави единствено посредством въжета, с помощта на така наречените самозатягащи се възли. Повечето самозатяжки, след едно само бутване с ръка отдолу, заиграват роля на самохват за изкачване, както и обратното, дори лек натиск отгоре веднага ги превръща в протриващо приспособление, предназначено за спускане. Когато, обаче същите те, бъдат оставени в покой, на мига се преобразяват в съвършен блок и не позволяват на човека, или товара да мръдне и милиметър надолу по въжето. Съвършено!
